Архив на категория: Без категория

Язовири Алино и Двата чучура

Язовира се намира покрай село Алино. Погледнат от позиция на растителност тя не е много богата. Рибари споделят от опита си там, че местата не са сравнително удобни, а и самият път минава на няколко метра от водата, което създава предпоставки рибата да бяга. Лови се главно риба като шарани и таранки. Костура е под съмнение, но като се има в предвид факта, че обитава на всякъде, то не е изключено и в язовир Алино да се среща. Тук могат да се хванат и червеноперка, толстолоб и морунаш. За повечето екземпляри от вида тостолоб са характерни парчета от по 7 и 8 кг.

Сред видовете риби има още – каракуда, клен, пъстърва. Интересно за любителите на риболова ще е и таксата, която варира към 10 лв за риболов на 1 бр. въдица, а заплащайки тази такса всеки може да се пробва на улов на шаран, пъстърва, толстолоб и до тегло от 5кг. За улов на костур, червеноперка и каракуда не се заплаща.

Другият язовир, който ще представим днес се намира около Ямбол. Нарича се Двата чукара /Кринчовица/ и се води като водоем за любителски риболов. Язовира е поддържан и зарибяван периодично с личинки на шарани.

Таксите за риболов варират от 10 и 15 лв, уловена риба до 3 кг не се заплаща, а часовете на риболов са според денонощните предпочитания.

Риболов са сом

Рибата сом е най-големият хищник познат по нашите водоеми. Има характерно издължено тяло и ситни люспи. Главата му е много голяма, сплескана от горе и долу. Устата е широка и покрита с мустачки. Пастата му има дребни и остри зъби. С вида на устата си сомът, може да погълне дори жертва, която го превъзхожда по размери, но това става рядко, защото основната му прехрана са дребни рибки, миди и раци.

Някога преди десетки години се улавяли огромни екземпляри тежащи към 300 г., а днес за обичайни размери се смята сом с тегло в порядъка на 40 кг и 120 за видовете над 20 години. Сомът живее до 35 години.

Сомът е студено водна риба и при покачване на температурата на водата той се вцепенява и остава неподвижен.

Целия живот прекарва по дъната на водоеми, в най-тъмни и тинести места, дупки, измежду камъни и други. Дори прехраната на сома става нощем, а това време го кара да излиза от леговището. След хапване отново се прибира в убежището си и там може да остане цяла седмица. Това обяснява и ниските резултати при риболов на сом в летните месеци.

Сома обитава водите на Азовско и Черно море, както и Каспийско и Аралско море. У нас обитава главно водите на река Дунав, а по мнение на рибари се среща в Тунджа, Марица и някои язовири.

Сомът не обича теченията, укрива се по места, където има паднали дънери и други укрития. Най-често местата, в които се настанява са с един изход, а когато хареса едно място може да остане до края на живота си в него. В противен случаи, рядко сменя местообитанието. При водоеми богати на храна една яма може да е обитавана от два сома, в противен случаи не нараства повече от 1,5 до 5 кг.

Заради нарастващия размер на бракониерството в последните години, сомът не доживява своята преклонна възраст. Днес дори размер от 100 кг се смята за рядък вид.

Характеристики на сом

Сомът изключителен прилича по някои характеристики на налим, въпреки, че не са роднини, имат общи качества и особености в дадени функции. И двете риби се смятат за чистници на морското дъно или още наричани санитари. За стръв им служат малки риби, жаби, червеи и други. И двете риби са дънни обитатели обичат да живеят около дъното, но не и на самата тиня. Не живеят на стада, а поединично. Може да се каже, че и двете риби са „домашари“ и веднъж избрали убежището си остават там до края на дните. Намиращи се на една и съща територия сом и налим не могат да съжителстват. Сомът ловува във водата и в повърхността. Може да нападне стадо червеноперки, които са тежки по 10 кг, но това е в по-ранната му възраст. След като остарее става по-трудно подвижен и това го задържа повече на едно място. Едрият сом има способността да засмуче жертвата на разстояние над един метър, и така поглъща огромни количества вода, подобно на кит.

Сомът рядко приближава брега, но пък може да засмуче риба от повърхността, а образувалите се множество мехури по горните пластове на водата го издават с характерен шум.

Сомове на години между 1 и 3 са опасни за стръвта на рибарите, защото първи се втурват след нея, без значение дали е от растителен или животински произход.

Сомът зимува, а храненето му спира, когато стане много студено времето. Вцепенеността в дълбините на водоема се задържа до настъпване на пролетта.